Постинг
21.08.2009 19:45 -
Tатко
Автор: nadafil
Категория: Поезия
Прочетен: 1532 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2010 05:38
Прочетен: 1532 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 06.09.2010 05:38
Татко
Старееш ти и все по - бавно ставаш от леглото.
И бръчките като въжета стягат твоя череп.
И все мълчиш, такъв един; спокоен , кротък,
като останал сам от ятото изгубен жерав.
Вървиш към свойте излинели залези усмихнат.
С ръка като камбана тежка удряш със бастуна
по кожата на земната кора и шепнеш тихо:
" Земя, не ме приемай в своя хладен бункер "
Но твойте внуци те заграждат във хоро и пеят
най - страшната, най - хубавата песен на земята,
с която като житено зърно ще те посеят,
за да поникнеш пак отново в обичта ни, татко...
Христо Филчев
Старееш ти и все по - бавно ставаш от леглото.
И бръчките като въжета стягат твоя череп.
И все мълчиш, такъв един; спокоен , кротък,
като останал сам от ятото изгубен жерав.
Вървиш към свойте излинели залези усмихнат.
С ръка като камбана тежка удряш със бастуна
по кожата на земната кора и шепнеш тихо:
" Земя, не ме приемай в своя хладен бункер "
Но твойте внуци те заграждат във хоро и пеят
най - страшната, най - хубавата песен на земята,
с която като житено зърно ще те посеят,
за да поникнеш пак отново в обичта ни, татко...
Христо Филчев
