Постинг
06.09.2010 05:29 -
Възвръщане
Автор: nadafil
Категория: Поезия
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2010 05:41
Прочетен: 1272 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 06.09.2010 05:41
Възвръщане
Набъбнаха от истини очите. В главата още правдата звучи. Но пак наведен над нещата питам: „Добре ли съм, защо не ми личи?“ Усмихвам се, но ми е тъжно... Годините минават и без срам за всичко тоя свят ме лъже, като че съм дете а не голям! А аз отдавна във живота влезнах И като никой друг докрай видях Как хубавите образи изчезват,
А грозните цъфтят в безумен грях. И ето, стиснал устни от обида, че никой тук не ме разбра, на две разчупих керемида, преди от мъка да умра... И сбраха се в едно лъжа и правда и мрака в светлината се покри. Как тихо е сега! Духът не шава и хората отново са добри.
Христо Филчев
Набъбнаха от истини очите. В главата още правдата звучи. Но пак наведен над нещата питам: „Добре ли съм, защо не ми личи?“ Усмихвам се, но ми е тъжно... Годините минават и без срам за всичко тоя свят ме лъже, като че съм дете а не голям! А аз отдавна във живота влезнах И като никой друг докрай видях Как хубавите образи изчезват,
А грозните цъфтят в безумен грях. И ето, стиснал устни от обида, че никой тук не ме разбра, на две разчупих керемида, преди от мъка да умра... И сбраха се в едно лъжа и правда и мрака в светлината се покри. Как тихо е сега! Духът не шава и хората отново са добри.
Христо Филчев
